тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jul 30, 2008, 9:02 AM

Неразтребено 

  Poetry » Phylosophy
533 0 22
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И  толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.

Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.

Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??