Неразумно е да те обичам все така,
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли,
при мисълта, че някога ще те изгубя.
Тогава дните ми ще бъдат просто дни
и между тях ще се изгубя тъжно сива.
И няма вече да се раждам в тишина,
и няма вече в стихове да те сънувам.
Ще съм само една от всичките - жена,
чиито устни заспиват нецелувани. ...