6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд.
Колко утрини вече така се събуждам.
Колко много изгубих, колко малко остана.
И очите си уча – като някакви чужди! –
да гледат света, в който вече ме няма.
Не искам да те омрачавам, приятелю, не!
Светът си е свят. Той те чака, върви, не тъгувай!
Оставú си тъгата при мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up