НЕРОДЕНА ЛЮБОВ
Една лъжа донесе край и отчаяние.
Въпрос след въпроса извика мълчание.
Ръцете ни – прекършени крила на птица.
Очите бягат хаотично и търсят малък пристан.
Устните с мъка казват по нещо за сбогом.
И тръгваме в посоки различни - почти на бегом.
На масата малка в кафенето дискретно,
между чашките празни и парчета салфетки,
оставихме въпроси и думи неизречени,
и любов едва зачената, завинаги отречена...