Защото никога не се научих да
различавам правилно и грешно -
повярвах, че мога да заключа
слънчеви лъчи във шепи.
Под пръстите изплъзва се дъга.
Достатъчно съм смел да затанцувам
по ръба на ножа-понасям се
под звуци на разруха.
Превръщам мислите си в тишина.
И давам смисъла на думите.
И не лъжата. А начина, по който
отричам истината - е.
Миризма на смърт се носи от
пашкули на неродени пеперуди.
Вторачвам се в тавана в тъмното.
Под пръстите изплъзва се дъга.
Отразява се направо във сърцето ми.
Защо никога не се научих да
различавам правилно и грешно?!
© Радослав Петров All rights reserved.