Утрото залезе, няма светлина.
Неродена ни остана наш’та дъщеря.
Би била красива кат' утринна роса,
ах, само как ми липсва наш’та дъщеря.
Ето, от окото падна капчица роса,
за малка, неродена, руса дъщеря.
Защо ли не изгрява моята зора?
Плаче тя със мен за наш’та дъщеря.
Щеше тя да има твоите очи,
нежни и зелени като крехката трева.
А може би би взела моите коси,
черни и развени като пепел във снега? ...