Прелиства ни животът и разделя
на нощ и ден под изтъняла кожа,
от понеделник бърза към неделя,
ако корав е хлябът, то́чи ножа.
Понякога ми липсва тишината.
В часовника разпънат като знак,
ръцете на стрелките по стената
нанизват време и мечти за злак.
Под прага пътищата съм навила,
загубвах думи, топлина и сън.
В едната шепа слънчицето скрила
от нероденото... като шашкъ́н ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up