Сълза едничка се прокапа,
една, но тежка тя за мене,
по бузата се стече и бавно падна след това на пода.
Нямаше кой в шепи да събира несбъднатите ми мечти
и да иска живота ми да промени.
Плачех за това, не че съм сама, а плачех за това,
че не си във този миг до мен сега.
За да можеш да видиш не само
СЪЛЗИ в очите ми, а и голямата любов.
Но няма ти да видиш моето сърце и тъгата в моето лице,
тъга по мечти от море
и всичко разделено на две!