НЕСБЪДНАТО
Не ще дочакам ласки мили,
заключени с бронирана врата.
Ни очи, с искри безброй възпламенили
надежда светла, обич, красота.
Добре ти е като си сам и знаеш,
че даже и до теб да съм сега,
ще си вглъбен, замислен и скучаещ.
Ще липсвам ти за час или пък два...
Душата ми сломена пак будува
и празна от несбъдване е тя.
А мислите ми пак флиртуват ...