Със теб научих се да бъда търпелива,
в очакване обличах всеки следващ ден.
Повярвах, че щом е трудно, истинско ще е.
Повярвах в още хиляди неща,
а може би си ги измислих... обърках се накрая.
Измислих ли си приказка, измислих ли си принц
така различни от циничното и от порочното край мен.
Не зная... и отговорът вече не намирам в теб...
Мълчанието, усмивката ти по своему тълкувах,
а може би не значат просто нищо те.
За бога, имах нужда просто нещо да направиш,
каквото и да е, каквото... ...