Не спирам аз.
Вървя и не поглеждам
Към миналото
За вчера не искам да се сещам.
Не ще те и подсещам.
Не искам да усещам
Вчерашната болка
Използвам я единствено за клопка.
За капан на следващата болка.
Вярва ли аз, вървя и не спирам.
Не виждам какво аз имам.
За път несретни хора питам.
Питам и разпитвам.
Готова съм аз всичко да опитам.
На щастието вкусът аз да изпитам
© Deya All rights reserved.
Това беше от моментите, в които човек просто иска да пише, за да му олекне...,за да види светлина в тунела...
Благодаря за поздравленията.