Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно,
но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.
Искам да те върна, искам любовта си,
искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.
Вечно по задачи тичаме,
обвиняваме се за всичко
и не виждаме как любовта отива си тихо.
Обвинявам те вечно,
че не ме целуваш вече,
а ти все с нещо ти преча.
Докога ще се караме тъй зловещо?
Докога нещо ще ни пречи? ...