НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р. Чакърова
През ситото на чувствата, тъй както всички други,
премина и омразата наред със обичта.
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги
за вчерашната грубо затворена врата.
Ти липсваше и онзи път, когато духна вятър
и някъде зад ъгъла флиртуваше с цветя...
В съня си аз намачквах неистово писмата,
а в кръчмата обилно поляха любовта.
Безплатен бе обядът им и те самоизяждаха
последните остатъци надежда в собствен сос. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up