Нещо като спомен

Nov 15, 2009, 11:12 AM

Poetry » Other

1142 1 23

Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.
И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нещо като спомен

Want to read more?

Random works