Говориш, а кой ли те слуша!
Говориш - никой не те разбира!
Обърнеш се към себе си -
мълчание...
Обърнеш се към някого -
липсва старание!
Говориш, говориш, но не те чуват!
Говориш, говориш, но няма смисъл!
И млъкваш...
все някога млъкваш!
Нали е безмислено?!
На себе си няма как -
за луд ще те вземат!
А на другите?
Не ще сериозно думите ти приемат!
И ето как млъкваш!
Когато говориш, но никой не те чува,
има ли смисъл от казаното?!
След като мълчаливи
станали са всички...
Ти, Тя, Той - всеки мълчи,
тихо мълчи...
Ти, Тя, Той - всеки крие нещо!
Заради това, че от говорене без смисъл,
никой, никога не чува...
© Цветослава Младенова All rights reserved.