Толкова сме разделени,

сякаш полюси различни!

Онази нощ и светлините

спомнят си само звездите.

Векове огромни ни разделят,

небето още помни нашта среща.

Поглед леден, който не разбрах

а исках да го виждам пак и пак!

Толкова разделени,

че и полюсите се сближават.

Поглеждат се далечно,

а после на посоки разпиляват,

навярно още  мъка си навяват!

Полюсите спомени не носят,

тях сезони само ги делят.

Лято никога не ще споделят,

приковани в самота се разделят!