May 6, 2017, 1:10 PM

Нещо за посоката 

  Poetry » Other
522 1 5
В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци,
сенки от минало, страх, невъзможност.
Дълго ще търсиш кому дал си ризата.
Има ли някой, когото тревожиш.
Бяха ли халосни всички патрони.
Никне ли семе, засято през зимата.
Почвата още в стремеж ли се рони.
Беден ли ставаш в душата на ѝмане. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??