Неслучените мигове какво са...
Не са ли те нецъфнали цветя...
Нестъпвайки по въглените боси,
не сбъдваме пожара на страстта...
Нетръгвайки, е повече от ясно,
къде и как ще свърши този път...
Незадавайки си трудните въпроси,
отговори как ще се родят...
И сигурно би било много лесно
по пътя ни да няма кръстопът,
но пък дали ще бъде интересно
и как, очакващи, очите ще горят.
Ако на всяка искаща минута,
не ú дадем крила за да лети,
остава болна, легнала ни в скута,
за себе си напомня и тежи...
А ти готов ли си да бъдеш зрител,
удобно седнал в своето кресло
и с времето, най-ценната валута,
да плащаш за живота зад стъкло...
© Валентина Лозова All rights reserved.
Веска
Ваня
Данче
Хрис
Радосвета,
благодаря! Хубав и успешен ден!