Оставам сама,

далеч от хорския поглед.

Махнах всички маски

и позволявам на чувствата си да вземат връх,

да изригнат от всяка моя пора.

Сълзи напират в очите ми,

бих дала всичко

да загубя спомена за теб.

Обещавам си -

никога не ще го търся.

Лудост е завладяла сърцето ми,

как можах да позволя

на мисълта за теб

да завземе съзнанието ми.

За мен оставаш си несподелена мечта,

а аз за теб нека бъда просто

буйна авантюра, прищявка на младостта.

В мен винаги ще има едно съмнение,

ако бях аз

тази, която е завладяла сърцето ти преди време.

В мен да бе оставил поглед.

Не, по-добре е да не съществувам за теб.

Искам с мен да си сега,

да видиш с очите си тъгата ми.

Не, невъзможно е!

Да замениш момичето, което всичко ти дава,

с една мечтателка, която не може да ти даде нищо друго,

освен любовта си.

Сбогом, любов моя,

ще останеш искрата в мен.

Онази тръпка,

която ще ме крепи сред сълзите.

Сбогом, сълза моя,

бъди себе си и радвай се на живота.

В различен свят живееш,

други се нуждаят повече от теб.

А за мен не мисли,

ще се лутам по света,

доде изплача болката си

от липсата твоя...