Feb 27, 2007, 5:03 AM

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ 

  Poetry
1732 0 12

И ням е бог към моята молитва,
надежда всякаква напусна ми сърцето,
отчаяна съвестта ми се запитва
и сляпа търси те в небитието.

Ела, о, образ скъп на моето сърце,
ела, недей се губи в този тъмен мрак,
ела, о, толкоз провинило се момче,
поне за миг да видя образа ти скъп.

Не чуваш, забравил си ме, значи, вече,
не спомняш си коя съм аз,
и сякаш някой образ от далече
очите ти ме грабват в захлас.

... Измина тихо този тъжен ден,
отпуснат мрачен и безкраен,
затворя ли очи, заставаш ти пред мен,
но някак си далечен и незнаен...

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??