Обичах те много и страдах за тебе,
сълзите течаха безспир.
Душата не може, сърцето не иска
от днес да живее във мир.
Сълзите се стичат по бузите бледи
и мокрят те мойто лице,
нима ти обичаш, нима ти сънуваш
не мене, а друго лице?
Животът е празен, животът е скучен,
животът е твърде суров.
Едни той ще гали, ще люшка в колене,
а други ще мъчи с любов. ...