Мрачна зимна картина –
малък парк с голи дървета,
тъмна нощ посред зима
и никой в тъмното не крета.
Свиреп вятър нищото брули
и снегът бушува в парка,
затрупва и се мъчи да потули
малка статуя под арка.
Наведена над нещо свое,
с угаснал блясък в празните очи,
самотна статуя – на кой е,
по нищо в мрака не личи.
Изпуснати лъчите на луната
за момент огряват сивото лице
и под звуците на лунната соната
изглежда, че статуята има сърце.
Нов набег на нощната буря
отнася далечната песен,
за миг тишината разтуря
и поема по пътя си лесен.
Но фигурата в тъмното остава,
дори прикрита до нейде от сняг,
изглежда сякаш се надява,
или съжалява, или търси бряг...
Виелицата изведнъж утихна,
от нейде отекна тъжен вой,
а някой горчиво се усмихна,
простил и открил своя покой.
Кървава сълза се отрони
върху лист смачкана хартия,
студеният мраз я подгони,
догони я и замрази я.
Сълзата се срещна с хартия,
а кървите в нея болят,
сърцето му моли се “Спри я!”,
но не може... очите кървят.
Прегърбената статуя кървеше –
от лед бе всичко отлято,
но статуята – човек беше,
но в друго време, друго лято...
Тогава тя беше човек,
но подобно чувство не бе усещал,
животът му се струваше лек,
защото нея не беше срещал.
В един миг всичко спря да съществува –
остана единствено тя
и щом се убеди, че не сънува,
бе сигурен – открил е любовта.
И тогава той сгреши ужасно –
да си отиде я остави,
а сега виждаше ясно,
че не ще я някога забрави.
Пропастта помежду им беше дълбока,
но ако можеше да повтори,
би я прескочил - макар и широка –
но да опита да се бори.
Ако можеше да се върне
(но Природата това отрича),
щеше да я прегърне
и да ù каже, че я обича.
Но... тя нямаше да откликне
и щеше да бъде променена,
а той след нея нямаше да викне –
любовта му бе несподелена.
И мостът между тях да запази,
човекът нищо не изрече.
Приятелството им запази,
но от себе си се отрече...
А в усоята на парка
в кръв статуята лежеше,
в самотата на своята арка
нейното име мълвеше...
Честно ако трябва да призная –
в онзи мрачен зимен мраз,
прекършената статуя – оная –
човекът там бях аз.
Варна 9-окт-06
© Янко Велков All rights reserved.