Трето действие
Тя: С лъжата своя не сполучих...
Планът ми бе провален...
Като приятел го изгубих,
дано е по-добре без мен..
Само капка отрова
като гръм го повали,
ще я изпия до дъно - нека ме прати в гроба,
сега без смисъл са моите дни...
Той: Къде се скри, приятелко любима,
простих ти вече, чуй ме - пак говоря в рима.
Влюбен съм отново, този път ще е различно - зная,
но какво?... нима отровата изпи, нима това е краят?
О, какво направих - суров бях, знам,
простичък урок аз исках да ù дам.
Но дали не прекалих?
Дали с думите си я убих?
Но... сърцето ù все още тупти...
и ето! Отваря очи...
Май изпила е отрова фалшива,
но тази отрова я направи невъзможно красива...
Тя: О, приятелю мой, моля те, прости ми...
Той: Приятелю? Не съм ли вече Любими?
Тя: ... дори на друга посветени, искам да слушам твоите рими.
Той: Да хабя труда си за други - това е недопустимо!
Косите ти, мила, са по-меки от сатен,
очите ти - по-интересни от утрешния ден!
Устните ти, мила, по-нежни са от роза,
а всяка твоя дума ражда се в проза...
Тя: Нали ти бях омразна, чужда.
Бях грозна и ужасна...
Как тъй за миг станах нужна,
откога за тебе съм прекрасна?
Той: Но, любима, погледни се в моите влюбени очи,
надникни под външната си красота,
ще разбереш какво видях
и защо за мене си една...
Тя: Нима това съм аз...
нима се превърнах в красавица в твойте очи?
Дори не мога да позная своя глас,
но това е без значение, щом реалност са мойте мечти...
© Цветина Ненчева All rights reserved.