Угаснаха косите ми... задъхани,
в сивеещо кълбо от безприсъствие.
Откъслечни наченки в междутъканни
пространства, обладани от отсъствие...
Упадъчно загнездени стенания,
просмукват тишината окончателно...
И наслоените изтръпнали дихания,
разяждат същината... несъзнателно
От липси летаргично е пространството,
закътано в пределите на спомена...
И глътката катранена в безумството,
замира във гърдите ми... отровена. ...