Тихомълком сърцето с нежност обгърна,
болката в обич превърна
и аз ново утре вече сънувах,
за светлината бленувах!
За звездите в очите ти копнеех,
за топлата усмивка живеех.
Усещах се силна и смела,
венци от лъчи душата ми бе сплела.
Пред мен прегради стояха,
пропасти зейнали помежду ни растяха.
Да те обичам забранено ми беше,
в болка умирах, погубвах се вече...! ...