Несподелено

Нощем, когато луната не спи

и звездите обсипват небето...

Нощем, когато всичко спи,

но сърцето за тебе трепти...

Вчера ли беше денят,

когато те зърнах случайно...

Вчера ли беше денят,

когато чувство ме грабна нетрайно...

Но  как се случи това

да те обичам безкрайно...

Но как се случи това

да те изгубя незнайно...

Ти чаша нежност ми подай...

Да пием двама - аз и ти!

Да потърна в море от сълзи,

защото от несподелени чувства боли!

Душата стене неуморно,

но сърцето ранено го спира,

защото знае, че част от теб

                                                се крие в него и то го крепи!