Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно,
по доста странен негов си маршрут.
Небето бе безоблачно и ясно.
Луната служеше за азимут.
С внезапен порив вятърът го блъсна,
преметна го през някакъв дувар.
На гащите му дъното се лъсна
и той изчезна в стария бунар. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up