Да полети копнее неспокойната ми душа
към свободата, закотвена там сред звездите,
насред необятната вселенска шир
да сбъдне своя блян и мечтите.
Далеч от дребните, бедни душици
гледащи от прозорците на своята клетка,
ламтящи за богатства, палати, парици,
за безгрижен живот на чужда сметка.
Невиждащи красотата,високо над тях,
озарена от сияние - светлината на звездите,
неверотната хармония, идеалният им строй,
изпълнил безкрайната вселена до дълбините.