Сатаната заровете хвърля,
огнената цифра е една Душа,
с броеницата съдбата им прехвърля,
катранът заклокочи, прекипя.
Коя да вземе, все достойни,
черни, злобни, всичките в калта,
съвестта им цялата в пробойни,
от милост няма и следа.
Изнервен е. Очите зеленеят.
С копита рови пепелта,
рогата му от колебание бледнеят,
души за Рая няма, а при него е тълпа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up