Nov 13, 2021, 6:26 PM

Нестихваща болка 

  Poetry » Free verse
297 0 0

И след всичко станало аз бях оставена сама.

Това ли заслужавам?!-крещях

Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.

Мракът ме обгърна. 

Сълзите ми секнаха.

И после смееш да ме съдиш.

Сочиш ме с пръст.

Вече нямам нужда от ръката ти.

Да изчезна в Маливор и да не се върна. 

© Иванина Гачкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??