Dec 6, 2011, 11:09 AM

Нестинарка 

  Poetry » Love
1335 0 13

                                                                                   На Мария

 

 

Очите на гердана те гледат, мое дете,

и питат не те ли е страх

с това малко босо краче

да стъпваш, където едва оцелях?

 

На шепа въглени сторвах поклони,

немеех пред купчина жар

и насън разговарях с икони.

Това ли е, Господи, божият дар?

 

Стъпка стъпката гони,

огън - нестинрско хоро.

Ако от камък сълза се отрони,

ще кажат, че си правил добро.

© Вероника Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??