На Мария
Очите на гердана те гледат, мое дете,
и питат не те ли е страх
с това малко босо краче
да стъпваш, където едва оцелях?
На шепа въглени сторвах поклони,
немеех пред купчина жар
и насън разговарях с икони.
Това ли е, Господи, божият дар?
Стъпка стъпката гони,
огън - нестинрско хоро.
Ако от камък сълза се отрони,
ще кажат, че си правил добро.
© Вероника Митева All rights reserved.