Под кръстовете се събира прах

от вярващи, издъхнали на кладата.

Пред новата ми вяра, с поглед плах,

изплашена тук коленичи старата.

На колене не мога да се моля

и тишина да пазя с свещ в ръка.

Щом искам нещо, аз ще се преборя

съвсем сама за всичко на света.

Аз тука съм родена неслучайно.

Не римска кръв във вените ми пее.

И минало, и бъдеще незнайно

пред нашта страшна сила ще немее.

Потомка съм на Тангра и Перуна - 

абсурдно свързани във здрав тандем.

Земята своя с огън ще целуна,

с божествен огън, с пламък съвършен.

И нека, нека - нека! - да изгаря

краката ми безмилостно жарта.

Един нов свят пред мене се отваря.

Една различна, друга висота.

Езичница, безбожница, крещете,

но ваште викове не ще ме спрат.

През огън лесно газят ми нозете,

а въглените вас ще изгорят.