May 22, 2019, 11:37 AM

Нестинарката Елена 

  Poetry » Other
658 0 1
Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене
разпалват буен танц.
Слънцето - ефирна рокля,
с атлазна мекота прегръща
пламтящата й гръд.
Огън от любов в сърце се пали.
Пука се в жарава, тлей.
Въглените се целуват. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??