Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене
разпалват буен танц.
Слънцето - ефирна рокля,
с атлазна мекота прегръща
пламтящата й гръд.
Огън от любов в сърце се пали.
Пука се в жарава, тлей.
Въглените се целуват. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up