Mar 20, 2016, 7:43 PM

Нестинарки 

  Poetry » Other
450 0 7
Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.
И въглените срещат женска плът,
докосват я с езиците си жадни,
но стъпките редят се тъй без път,
нощта пристъпва бавно, да не падне.
Снаги извиват с вдигнато лице,
сърцата във гърдите им препускат
и носят сякаш вятъра в ръце,
жаравата в кръвта им се просмуква. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??