НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб,
несвестен нестинар в жарава, преглъщам своето „Въх-въх!“,
нима постигнах чест и слава? – мираж за мен бе всеки връх,
раздавах хляб на всеки ъгъл – и изпламтях във своя стих –
и ни веднъж не съм излъгал! – на Истината свят жених!
Заклех се праведно пред Бога. Прокле ме моят Сатана.
Бях цял живот носач на огън! – и се превърнах в Светлина.
16 януарий 2025 г. ...