Несъдбовно

Какво пропуснах... всичко или нищо,

сгреших ли някъде фатално,

догарят въглените на едно огнище,

в което стрих съдбата си прощално.

Не искам да е тя, която

бележи с цветно датите от календара,

копнея за едно "самотно" лято,

в което да избирам следващата гара.

Не са ми нужни шансове, късмети и поличба,

да бъда вятър скитащ нощем... Искам.

Да получавам спомени със надпис "лично"

и да отекват думите ми... като изстрел.

Повярвах ли... или от ярост

завързах пак стрелките за Надежда,

че "Искам" ражда следващата радост

и "Мога" Утрото довежда.