Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна
от мен по-лесно би се укротила.
Връхлитам с буйна радост към брега
и връщам се в морето с нова сила.
Гневиш се на внезапната искра,
запалила в очите лудост бяла,
а аз венец заплитам от цветя
и правя си от облак одеяло. ...