Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха,
надничаха във своите души…
Дъжд игриво на чилик подметнаха…
И килнаха дъгата – да виси…
Шантав свят на щури настроения,
рисувани по живото небе…
Пъстро, многоцветно отражение
на земното човешко битие… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up