Макар и нетипично,
стана романтично,
гръмотевица през късен ноември
или дъжд през декември,
целувката ти без време
остана на устните ми след тебе.
Времето бавно минава,
но болката си остава,
не само защото километри ни делят,
а че думите не ще се изрекат,
от страх или уплаха,
че ще дойде крахът
на наш'та обич плаха,
събирана с години...
а сега отново път дели ни.
Затова сега мълчим,
за да не се разобличим,
че таили сме вечно
това чувство безметежно.
Чакали сме знак,
но ето че объркани сме пак.
Защо няма сняг през декември?
Защо гърми през късен ноември?
Защо това чувство романтично
да не си остане и типично?
© Сара All rights reserved.