Защо ни принуждавате да просим
в България – огнище на творци?
Търкаля се в душата ми въпросът
с износени от болката очи.
Държавата кога ще се събуди?
Поетите са нейните деца,
лекуващи вековните заблуди.
Защо ли за държавата скърбя?
Децата ѝ са бедни сиромаси.
Налага се да свикнем и с това?
На фона на препълнени стомаси
какво ли означава „аз творя“?
Словата си отиват – голи, боси.
Защо им подарихте слабостта?
Защо ни принуждавате да просим?
Въпросите са вечни, господа!
© Димитър Драганов All rights reserved.
- Когато му дойде времето...
Имаше такъв лаф едно време от един пореден месия, оказал се като всички тоалетна чиния.
Поздравявам те.