Jul 5, 2014, 4:46 PM

Неугасващи стихове 

  Poetry » Other
555 0 8

Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш

красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай
в казана адов. Нека изгорят.
А всяка люта рана излекувай
с отварата със цветен аромат,
от билета... събрани във полето,
поливани със пролетна роса
обагрени от слънцето, което
живително превръща в чудеса.
И този еликсир с любов приготвен
на хората със радост поднеси.
Душите им, като с магийна клетва,
от черните нагари изчисти.
Така свещта отново ще припламне,
(намерила е смисъл да гори).
А пламъчето - Божие дихание
отключва и... залостени врати.



© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??