Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре –
илюзия, избродирана от спомените вътре,
от мечтите си отвън и превърната в мембрана,
защитена от сивата реалност, неразбрана...
Неусетно някак сливаш се с тълпата
и поемаш от нейната магия непозната,
която те опиянява с материалните блага,
далеч от твоя Идеал и твоята Душа...