неустоимите
неустоими сме нали
магия, когато полетим
летим ли, тогава никога не се самоубиваме в небе
неустоими..
а цената е това което плащаме в останалото време
а то е времето на пустош, самота
тогава се вслушват другите напразно да чуят звън от монета пусната в бездънна тъмнина
а ние тихо пребледнели стискаме до болка своите сърца ще ни боли, ще плачем, пием, истерично ще се смеем
и до сутринта ще му се молим
или пък ще го проклинаме
за дето ни ориса с това
огън да сме
после пепел
а тези които са останали с нас са малко оцелелите
защото малко оцеляват от тези които са до край с нас
така вървейки си през времето себеподобен те открих и в тебе се познах
и после в отчаяние ти казах с последни сили
обичам те
а ти запази тишина..
защото не е човешка тази обич
ти нямаш облик
за мене всичкото това
си ти
а всичкото кое е..
греховно е да казвам
та само Бог е абсолют -
да ме прости
при пълнолуние и студ е спазъм
за това рискувам
и ако можеш това което го написах, ако можеш да забравиш
забрави
отново ще събирам сили за полет с човешка обич
и с последната останала в света надежда за любов
да се опитаме с монетата
и ако той все пак смили се, а той ще се смили
(нали сме от избраните)
ще чуем звън
ще видим някаква пътека
и ще вървим и ще вървим..
за кой ли път се срещаме
това е знак
повярвал ли си ми –
последното човешко казано
обичам те
го запомни.
© И.Маркова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Докосващ текст, много!
-
да..
тежък стих е, изплакан..
всеки от пишещите може да се открие у него
благодаря ти Злати, че си го усетила, мисля че има нужда и от малко редакция, но сега не ми се занимава повече с него, някой ден..
благодаря и на Ханк (той стиха си бе подарък за него, иначе не възнамерявах да го публикувам) и на Поздравче за коментите -
Този стих е тежък. Тежък за възприятие. Поздрави, Илона. Интересен автор си.
-
Да...Да!Прекрасен текст!Илона,благодаря!Хенри
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Тежи и вътре в мен от стиха ти,
но ще се връщам на него...