( ... събиране на цветове)

Как се случва Любовта...

Някой върви по Самотната улица...

Някой се блъска в Самотна врата...

Някой целува Студените покриви

и плъзга трептяща ръка

по Студена земя!

Някой...

Танцува из калните улици

и гали прозорците

с техните гладки,

но Мъртви стъкла...

и скрито проклина Съдбата си,

която пак нейде самотно заспа...

и забрави дълга си

към тази сиротна Душа...

Как се случва Любовта?!

Когато ПАК Някой

държи в ръцете си Ваза без цветя...

Когато ПАК НЯКОЙ

наднича из чужди Кресла!

Как!!!???

Студена земя!

Гореща Жена!

Гладки стъкла!

Горчива вода!

Твърди кресла!

Обезумели от болка легла!

Празна стена

с оголени чувства!

Поругана!

Осквернена

стая!

Неспяща Пътека...

Излъгана грозно Съдба!

Там...

Някъде...

Някой...

Тича по Самотните улици...

С оголени чувства...

И клони - Празна Душа...

Окъсана!

Мръсна!

Запусталяла!

Забравила Утрото...

Забравила Деня...

Научена да стои все в Тъмното!

Една ЗАКЪСНЯЛА ВЕЧЕ СЪДБА!

Крещи побесняла във стъпките...

Хвърля камъни по мене в Нощта...

Една Нощ, дишаща в Дните ми...

Една Нощ - приспала всички сетива...

Самотата блъска се във дланите ми!

Сляпа!

Обезумяла Самота!

3 март 2010 г

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:07b15d6f