beauty_darkness (Джу)
18 119
Feb 5, 2008, 5:08 PM

Неутолима страст 

  Poetry » Love
841 0 3

Ела, вълшебнико,
и тихо влез във мойта стая,
нарисувай без четка и бои
колко много ме обичаш ти.

Звезди ми сваляй,
обсипи ме
със тяхната дума добра,
Луната накарай за мен да сияе,
накарай ме да се чувствам жена.

Разкъсай завивката топла,
размажи черното червило,
изстискай последния ми вопъл,
запали любовното кандило.

Шепти ми мръсни думи в ухото,
искам да полетя високо.
Не искам любовта ти,
от нея боли,
искам старостта ти,
от нея гори.

Ела, вълшебнико,
тихо влез във мойта стая,
със жадни устни ме захапи,
покажи колко ме обичаш ти,
а после полумъртъв си върви...

© Джу All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!
  • То това е идеята, да бъде объркан и за тва завършва "...а после полумъртъв си върви..."
  • "Не искам любовта ти,
    от нея боли,
    искам старостта ти,
    от нея гори."
    ***
    "покажи колко ме обичаш ти,
    а после полумъртъв си върви..."

    Малко ще се обърка от желанията ти този вълшебник
Random works
: ??:??