Apr 22, 2009, 12:15 AM

Неведоми са Божиите пътища... 

  Poetry » Phylosophy
1660 0 23

 

 

Неведоми са Божиите пътища...

Съдбата стреля без предупреждение

и късните ми истини прокълнати

се мятат в примка между „да” и „не”...

Съдбата

         стреля

                  без предупреждение.

Следите си замита със забравата.

Като цветята аленеят белези -

по тях от другите се различавам...

И късните ми

            истини

                       прокълнати

завоите в живота ми насочват.

А смелостта, дали по тях да тръгна

с надеждата, че ще получа прошка

се мята

           в примка

                        между „да” и „не”...

Сълзите ми, без право на покълване

кристалчета от лед редят в сърцето ...      

Неведоми са Божиите пътища...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??