Задъхах се с астма от нормативни уредби,
и отпуснах пространството да се разширява.
Хоризонтът е вече свободно-далече,
въздухът започна да стига.
Всичко от хора е писано –
библии, книги, закони...
Вкарват ума във вагон,
да пътува в конкретна посока.
Кой го кара, тоя локомотив?!
Бягам от там, не ща да се возя,
мога сама да вървя!
Страхливо си правя пътеката, ...