Без стон остана всяка радост,
починала от онзи, твоя дъжд,
докоснал ме, ранил ме тъй неволно,
дарил ми той единствено страха.
И лутам се из лабиринта на тъгата,
където търся някой... или не,
а песента заглъхна и остави
неверника с пречупени криле.
Забравата след толкова години
в приятелство и във тъга,
да я използвам, жалко, не умея,
и страдам аз, но имам ли вина? ...