Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два.
С него аз разсеяно вървя,
а той флиртува с цялата земя.
Снегът се засрами, поруменя
и скри лице във нощната тъма.
А аз сама пак търся топлина…
© Росица Танчева All rights reserved.