Не вярвам в никой и във нищо.
Не вярвам в Бог и в чудеса.
Не вярвам в погледи стръвнишки
или във пошла доброта.

Дали съм аз частица от света си
или направен съм от кал?
Туй всеки си го би помислил,
високомерието ми опознал.

Не вярвам в хорските заблуди,
не са те важното за мен.
Та вярата ми кой ли ще събуди
и болката от утрешния ден.

На незначителния слаб човечец,
спотайващ се в прогнилата ми гръд,
бих казал "твоята пътека -
търси я в друг безчестен кръг"

Не вярвам даже във прогреса,
че той топи човешките съдби.
Днес всеки сам си гледа интереса
и мачка детските мечти.

Цинизмът, гордо вдигнато е знаме -
човешки масов мироглед.
Стоят във миналото оковани,
душите на народ проклет.

Не вярвам в силата на АЗ-а,
той крие се зад своята стена.
Пълзи нечистата зараза
на неговата суета.

Страхливец яростно ни хапе,
със яд разкъсва ни плътта.
Прилежно чака кръвта ни да изкапе
и забавлява се гадта.

Не вярвам в ничия любов,
най-малко пък в искеността.
Коварен е животът и суров,
до него крачи подлостта.

Избор, казват, всеки има
дорде не се усети сам-самин,
парченца дребни че събира
и тъпче с тях ковчег един.

Не вярвам в никой и във нищо,
благодетел е жестокостта.
Ще се превърнат в гнилоч всички -
в останки смесени с прахта.